Ловеч е един от най-старите градове в България. Територията и околностите му са били обитавани още в дълбока древност, предпоставка за което е благоприятното географско положение между планината и равнината. В ловешките пещери Табашка и Деветашка са открити останки от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. Налице са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч - траките, през IV-III век пр.н.е. 
Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е бил столица на тракийското племе мелди и е играл ролята на разменна пътна станция между тракийските племена, населяващи днешна Румъния, долината на река Марица и Родопите. По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те създават римска станция и наричат града Президиум. Той има голямо стратегическо значение по един от главните римски пътища - 'Виа Траяна', който свързва Бяло море с река Дунав. Дори и днес ловчалии и гостите на града могат да се разходят по стария римски път 'Варош'. 

През 1187 г. пред стените на Ловешката крепост е сключен мир, с който Византия признава независимостта на България. С него се поставят основите на Втората българска държава. Възловото положение на Ловеч спомага за неговото икономическо издигане. В началото на XII век той вече е голям търговски център, който се слави из цяла България. През XIV век е родово владение на цар Иван Александър и става една от първите фактoрии на дубровнишките търговци. След затварянето на проливите през средата на XVII век Ловеч се превръща в център, свързващ Южна и Северна България. По това време възникват голям брой ханове и гостилници. Развиват се и занаятите, които обслужват преминаващите кервани, възражда се търговията. Ловешките търговци стигат до Цариград, Одрин, Солун, Виена, Будапеща, Брашов и Букурещ. Заради богатството си градът е наречен Алтън (златен) за първи път в документ от 1520 г. и за последен път - в документ от 1830 г. От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) достига едва през 1959 г. През 1872-1874 г. самобитният възрожденски майстор Колю Фичето изгражда единствения на Балканите Покрит мост, който е преустроен през 1931 г. и до днес е един от символите на града. 

Днес Ловеч е един красив и модерен град, който грижливо съхранява и атмосферата на отминалия век.

Архитектурни забележителности:

 Крепост Хисар - поставила началото на Втората българска държава.

 Покрит мост - дело на прочутия майстор уста Колю Фичето.

 Архитектурно - исторически резерват Вароша

 Музей на Васил Левски

Официален уебсайт на Община Ловеч: http://www.lovech.bg